Данъци в България за чужденци: системата с 10%

България е известна сред чужденците с едно число: 10%. То е реално, но е само половината от картината — осигуровките обикновено са по-голямата хапка, а дали въобще дължите нещо зависи от статута ви на местно лице за данъчни цели и откъде идват парите.

Плоската ставка и какво не включва тя

Данъкът върху доходите на физическите лица е плосък 10%, без необлагаем минимум — всяко евро, което изкарате, се облага от първото. Няколко категории имат собствени ставки:

• Дивиденти — 5%
• Доходи от лихви — 8%
• Корпоративна печалба — 10%

Тази плоска 10% ставка е реално ниска според европейските стандарти, което е причината толкова често да се цитира. Но рядко е цялата история, щом се добавят осигуровки (по-долу) или, ако сте самоосигуряващ се, ДДС (вижте нашето ръководство за ДДС).

Кой се облага с какво: пребиваването решава

България ви облага различно в зависимост от това дали сте местно лице за данъчни цели:

• Местно лице за данъчни цели — ако прекарвате 183+ дни в България в рамките на календарна година, или вашият център на жизнени интереси е тук, се облагате върху световния си доход: българската ви заплата, чуждестранен доход от свободна практика, чужд доход от наем — всичко.
• Чуждестранно лице — облага се само върху доход с източник в България (местна работа, местен наем, местни клиенти на свободна практика).

Тестът за 183 дни брои календарни дни, прекарани в България, не „работни дни“ — едно дълго лято тук плюс отдалечена работа за чуждестранен работодател могат тихомълком да ви прехвърлят в статут на местно лице, дори заплатата ви да продължава да идва от чужбина. Дигиталните номади, които скачат между държави, често предполагат, че са изцяло извън българската система; ако България се окаже мястото, където прекарвате по-голямата част от годината, това предположение може да е грешно. Следете дните си, ако сте близо до границата.

Осигуровки: частта, която хората забравят да бюджетират

Ако сте нает на работа, осигуровките са реалният разход — не 10% данък върху доходите. Към август 2026 г. общите вноски възлизат на около 33% от брутната заплата, разпределени:

• Дял на служителя: 13.78% — удържа се автоматично от фиша
• Дял на работодателя: ~19% — плаща се върху брутното, невидим за вас, но част от това, което струвате за наемане

Здравната осигуровка е обособена в тази обща сума на 8%, разделена на 4.8% работодател / 3.2% служител. Между осигуровките и плоския 10% данък върху остатъка, реалното удържане от брутното възнаграждение на нает служител се оказва доста над заглавната фигура „10%“.

Осигурителният доход — и промяна в средата на годината

Осигуровките не се изчисляват върху пълната ви заплата без ограничение — има праг и таван, наречени осигурителен доход. За 2026 г.:

• Януари–юли: минимум €550.66, максимум €2,111.64 на месец
• От 1 август 2026 г.: минимумът е повишен на €620.20, максимумът — на €2,300 на месец

Това е необичайна промяна в средата на годината — през повечето години прагът се движи само на 1 януари. Ако вашите разчети за заплата или самоосигуряване изглеждат различно спрямо това, което сте изчислили преди няколко месеца, това е причината. Потвърдете актуалните цифри на nra.bg, преди да разчитате на тях.

На практика прагът има значение основно в крайностите. Ако изкарвате под минимума, осигуровките ви пак се изчисляват все едно сте изкарали минимума — не можете да платите по-малко, изкарвайки по-малко. Ако изкарвате над максимума, осигуровките се ограничават и там — изкарването на повече не увеличава това, което дължите за осигуровки, а само данъка върху доходите.

Трябва ли реално да подадете декларация?

Повечето наети служители на единична българска ведомост не трябва да подават нищо — работодателят им удържа и отчита данъка и осигуровките автоматично. Трябва да подадете собствена годишна декларация, ако:

• Сте самоосигуряващ се или на свободна практика — доходът ви не се отчита от никой друг, така че е ваша задача да го декларирате (вижте нашето ръководство фрилансър срещу компания)
• Изкарвате доход от наем като наемодател — дори един-единствен апартамент, отдаден настрани, се брои
• Имате доход от чужбина и сте местно лице за данъчни цели в България — чужда заплата, чужди клиенти на свободна практика, чужд инвестиционен доход — всичко трябва да се декларира, щом прекрачите границата от 183 дни
• Имате повече от един източник на доход, който вече не е съгласуван чрез ведомостта — например странична дейност наред с редовна работа

Получаване на вашия ПИК

За да подадете каквото и да е онлайн — а по този начин действат почти всички — ви трябва ПИК. Вземете такъв лично в местния офис на НАП с паспорта и ЕГН/ЛНЧ (вижте нашето ръководство за регистрация в НАП, ако още не сте направили тази стъпка); издава се на същото посещение. След като имате ПИК, годишната декларация, тримесечните авансови вноски и по-голямата част от кореспонденцията с НАП се извършват през онлайн портала.

Тримесечни авансови плащания, ако сте самоосигуряващ се

Ако сте на свободна практика или иначе самоосигурен, НАП очаква авансови данъчни плащания през годината, не еднократна сума през април — обикновено тримесечно, изчислени върху декларирания ви доход дотогава. Те се приравняват спрямо крайното ви задължение при годишната декларация; ако сте платили по-малко през годината, ще дължите остатъка (плюс, евентуално, лихва) при подаването.

Новите фрилансъри често пропускат първата тримесечна авансова вноска просто защото никой не им казва, че предстои — за разлика от системата за заплати на работодател, тук няма автоматично напомняне. Внесете крайните срокове в календар още същата седмица, в която регистрирате дейността си.

Крайният срок и отстъпката за ранно подаване

Годишната данъчна декларация се дължи до 30 април на следващата година, подадена в НАП онлайн (с ПИК или електронен подпис) или на хартия. България исторически е предлагала отстъпка за електронно подаване и пълно плащане до 31 март — третирайте това като нещо за проверка, не като нещо, на което да разчитате: размерът на отстъпката и таванът ѝ се променят от година на година, затова потвърдете актуалните условия на nra.bg, преди да разчитате на нея.

Къде хората засядат

Най-голямата клопка е предположението, че „10% данък“ е цялата цена на работата тук. Наетите служители са изненадани колко много вземат осигуровките; фрилансърите са изненадани, че ниският данък върху доходите не означава ниски общи вноски, щом се добавят ДДС и самоосигуряването (вижте ръководството за ДДС). Втората клопка е пребиваването: хора, които прекарват по-голямата част от годината в България, докато продължават да получават заплата от чужбина, често не осъзнават, че този доход става облагаем и тук. Ако се съмнявате, направете си декларацията през счетоводител първата година — това струва малко в сравнение с грешка около световния доход и статута на местно лице.

Бърз списък за първата ви данъчна година

• Вземете ЕГН/ЛНЧ и се регистрирайте в НАП (вижте ръководството за НАП)
• Заявете вашия ПИК в местния офис на НАП
• Изяснете дали сте местно лице за данъчни цели тази година (броене на 183 дни или център на жизнени интереси)
• Ако сте самоосигуряващ се: потвърдете, че ОКд-5 е подадена в рамките на 7 дни от започването на дейност
• Проверете дали текущият осигурителен доход на nra.bg съвпада с това, което сте заложили в бюджета за осигуровки
• Задайте напомняне за 31 март (отстъпка за ранно подаване, ако важи за вас) и 30 април (краен срок)
• Ако имате чужд доход, доход от наем или доход от свободна практика, включете в бюджета времето на счетоводител за първата ви декларация